Напоследък една много неприятна гледка постоянно изпълва интернет пространството. Но преди да атакуваме пряко целта си, би следвало да дадем коректно обяснение на думата толерантност. Речниковото значение на думата е „честно, обективно и позволително отношение към хора с различно мнение, практика, раса, религия, националност.” Такова отношение и поведение обаче в повечето случаи е недостатъчно, а още по-малко е желателно, ако искаме едно общество да функционира на 100% от възможностите си. По мое лично мнение толерантност е дума, изпълнена не само и непременно с положителни смисли. Толерантността безспорно е краят на дискриминацията и началото на разбирателството. От друга страна обаче тя трябва да е стриктно поставена в граници, които да позволяват запазването на различията в позициите. Да си толерантен не означава да застанеш на позицията на другия, а да приемеш, че има и други възможни позиции, понякога коренно противоположни на твоята.

България е традиционно приемана като страна на толерантност. В повечето случаи за съжаление тази толерантност на българина е само привидна. Привидна е не защото е неискрена, а заради неправилно отстояваната и защитавана собствена позиция. Обидчивостта на българина по отношение на националистичната му гордост е може би едно от малкото неща, които са способни да го накарат да стигне нови измерения на омраза и активно действие. Един случай, който е пример именно за това, е появата във Facebook на групата „Fuck Bulgaria”. Създаването на подобна група е проява на крайно непристойно поведение от страна на държава, искаща да влезе в ЕС, където един от основните критерии за приемане е добросъседството. Наистина, такава група не бива да съществува и самата ѝ поява е долен плесник за всеки себеуважаващ се българин. За съжаление обаче появата на тази група и реакцията от българската страна само показва колко тънкообидни и нетолерантни са българите. С действията си въздигнахме незначителна група от порядъка на няколкостотин човека до проблем от национална величина. А ето ти повод да демонстрираш толерантност! Правилната реакция от страна на държава с народ, който приема неудобните и различните, би бил въпросната група само да се докладва и да се настоява за отстраняването й. Тоест: не нападаме, не обиждаме и не се групираме СРЕЩУ, а отстояваме и защитаваме каузите си. Обаче българинът действа по-първосигнално и емоционално. Яростта, която тази нищо и никаква група отприщи в българските FB-потребители, е удивителна. Няколко групи с лозунги „Fuck Turkey” се навъдиха за отрицателно време, всяка от тях с по няколко хиляди души. Логичното би било, ако се направи сравнение на фона на няколкото стотици души, хилядите да бъдат припознати като доста по -нетолерантни и доста по-невъзприемчиви! Отговаряйки на агресията с агресия едва ли показваме желание за европейска същност!

Осъзнавам, че някои от четящите този текст може да направи доста неприятни заключения за целите и подбудите ми (от рода на агитатор за турска провинция България или нещо от този ред на мисли), но уверявам ви - не това е намерението, още по-малко желанието ми.

Скорошната активизация на въпросния българския национализъм и всичките последици, до които той води, са част от веригата на криворазбраните „защити” на родното. Когато в една държава се започне силно противодействие на идеите и начинанията на етническите малцинства, напълно в реда на нещата е да се навъдят политически партии и организации, които да защитават техните права. Нещо повече - които да провокират, яхнали вълната от кипящ патриотичен порив за изпълнение на собствените си низки цели. Разбира се, когато на свой ред тези партии и организации започнат да придърпват внимание към себе си и да се коментират все повече и повече, вече подбуденият национализъм и гоненията към тях се засилва и стават още по-агресивни и още по-чести. По този начин обществото, което провокира това поведение в своите редици, се затваря в един омагьосан кръг и е трудно да излезе от него преди изключително неприятна и в повечето случаи кървава кулминация.

Начинът, по който подобен род политически провокации могат да се предотвратят, е с оставяне да съществуват – под контрол и в граници, които са приемливи. За момент позицията ми може да се прочете като изключително позитивно отношение спрямо поведението на етнически партии и техните вдъхновители. В перспектива обаче вярвам, че правилното толерантно отношение към тях ще даде положителен ефект върху обществото ни . Когато подобен род партии и провокации се оставят да се развиват и не им се обръща излишно внимание, те неизбежно умират и остават заровени. Ако подобен тип националистични прояви, които възбуждат гонения и неразбирателство към различните и към малцинствата, се оставят на ниво „глас в пустинята”, тяхното присъствие ще е маловажно и етническите провокации като естествено следствие също ще замрат.

Надявам се малкото ми словоизлияние не е останало грешно разбрано. Истинската му цел, вярвам, е прозряна: да се предотвратят обществени напрежения. Като завършек ще си позволя да цитирам Васил Левски и една истината, отвъд която се стопяват всички спорове и дискусии за толерантност и етнически конфликти:

„Всички, които живеят в България, са българи“.